За неглазираната керамика и три древни глежди

Какво е неглазираната керамика ‘бисквит’
бисквит – се нарича керамиката след като тя се изпече първоначално. това може да се случи и при доста ниски температури – около 700-800°С. След изпичането си, тя остава пореста, дишаща и може да „поема“ вода, въздух и да попива други флуиди. При нискотемпературно изпичане, въпреки че изделието е кораво и ‘звънти’ при дълъг престой в земята или на влажно се разрушава и се разгражда.

за ароматни напитки –

неглазираната керамика в този си вид е полезна за
за чайове – поема аромати (когато в чайник се вари една и съща билкова отвара или чай, с времето микроструктурата на керамиката „поема“ аромата на билката и така дори само гореща вода налята вътре се овкусява – „поглъща“ ароматните молекули от стените на чайника. Редувайки няколко билки или чайове, ароматите се допълват и се образува билков букет стаен в материята на чайника.

за цветята и градината –

////рисунка//// амфората, оставена на цветето в саксията или в градината, неглазиран керамичен резервоар напълнен с вода, ще пропуска течността в продължение на няколко дни, постоянно подхранвайки корените на растението. В зависимост от съотношението между обема и повърхността на амфората това ще става малко по-бавно или по бързо, важно е и къде е разположен обема на водата – геометрията на съда, както и дебелината на стените, като за различните растения са подходящи различни делви – за плиткокоренни и дълбококоренни – съответно по- високи или по-дълбоки „амфори“.

за готвене

приготвената храна не залепва по повърхността на гърнето или сача, бисквита е абсолютно екологичен материал, неглазирана, без „отровни“ вещества (някои декоративни глазури съдържат вредни вещества, които при нагряване се отделят в манджата. Такива глазури са с олово и цинк, такива каквито са се ползвали в близкото минало а и сега, с предимно декоративна потреба. Съвремрнните все повече се „изчистват“ от отровни вещества, както и се изобретяват нови компонентни покрития (сплави).

Три древни глазури (глежди)*:
Пропускайки съременните глазури тук ще се обърна към три много древни технологии за екологични и чисти (неотровни) глазурни техники – пепел, сол и желязна дезоксидация:

  • глазура с пепел – още от времето когато се е зараждал керамичния занаят, се използва този метод за глазиране – пепелта, вплетена в самото производство, някога хората са забелязали че втрита в глинения съд, пепелта при изпичането си лекичко намалява пропускливостта му – поглъщането на вода, изпечен съда става по-светъл. Аз приготвям тази ангоба** като смесвам глина с пепел и вода, за да получа лепкава каша, която втривам в повърхността на изделието. Или поръсвам малко пепел, леко навлажнявам с пръст глина и търкал, първо с пръст и после с камъче, за бляскавия ефект.
  • глазура със сол – по време на изпичане на гърнетата, малко морска сол се слага върху дъсчица и се вкарва в горящата пещ, при нагряването солта се изпарява и се просмуква в повърхността на керамиката, образувайки лъскав слой който забавя пропускането на вода
  • желязна дезоксидация – още докато гърнето е жежко, старите майстори са го вадили от пещтта и са го хвърляли върху дървесни трици, клонки или шума и борови иглички – така подложката се е овъглявала а отделения въглерод е прониквал дълбоко в микропорите между частиците на керамиката и ги е запълвала, уплътнявайи структурата на материала, така също гърнетата са ставали чисто черни – тънък слой въглерод впримчен в керамичното изделие.

____________________________

* Глаз – стъкло от английски или око от руски език, глежд – от оглеждане, тук О-то трябва да е керъглото на сача. б.а.

** ангоба – глина с много вода, със консистенцията на боза или крем, служи за залепване на детайли от глина или като боя за рисуване, прилага се и като пластичен ефект – купчинка или капка.

допълнителни четива:

Onggi: onggi, the breathing pottery (книга за корейската традиционна глазура)

Lee Kang-hyo ‘Onggi Master’ – film about a Korean potter (филмче за майстора на корейските туршиени гърнета)